Понякога желанието да си вземеш куче е толкова голямо, че те посреща неподготвен. Отговорността да имаш домашен любимец е стреснала не един и двама. А и истината е, че ако не можеш да се грижиш добре за едно куче и да му дадеш необходимото - често прибягваш до решението да му намериш по-добър човек от теб. И го правиш по презумцията "за да живее по-добре". Такава е и днешната история, на снежно белия Сноу и стопанинът му - Мартин.
Сноу беше от онези трудни кучета. Своенравен, изискващ повече време и грижи. Въпреки любовта между двамата, трудностите покрай грижите за него принуждават човека му да го върне в родния му дом. За Мартин идеята Сноу да бяга щастлив в двор сред себеподобни е била по-добра от това да го държи в апартамента си сам с часове, когато е на работа.
Обаче нещата за кучетата не стоят така. От момента, когато са бебета - та чак до последния им миг тук - ние сме техния свят. Независимо дали успяваме да им отделим достатъчно време. Независимо дали ги храним с вкусна храна или с хляб. Каквото и да правим, тяхната любов към нас е безусловна.
За кратко Мартин е мислил, че е взел правилното решение. До преломния момент, в които новата стопанка на Сноу не му звъннала за да му каже, че грижите за трето куче й идват непосилни и се налага на намери нов стопанин за белия красавец. И да, това е момента, които е обърнал всичко в Мартин. Идеята да даде кучето на непознати за него хора, в чиито ръце не знае дали ще бъде щастлив го е накарала да отиде и да си вземе кучето. Но този път готов да се срещне с отговорността, която съпътства това решение.
Казва, че момента в които двамата се видели отново го е накарал да изпита чувство на вина. Кучето е чакало с нетърпение пред вратата за да си тръгне отново с неговия си човек. Сега вече Сноу е неразделна част от ежедневието му и си имат своето "мъжко царство". А на ръката на Мартин може да се забележи портрета на кучето. За да се опита да изкупи поне от части и поне пред себе си вината от изоставянето - Мартин е решил, че вече трябва да бъдат неразделни.
И тази история ни е много любима, тъй като с усмивка можем да кажем: "И заживели щастливо"
Прекрасна история! Дано повече хора осъзнаят колко сме важни за домашните си любимци!