Докато героите в нашата история са се разхождали някъде из горите, попадат на спираща сърцето гледка: прогизнало, треперещо от студа и ужасно изплашено куче.
Александрина разказва:
Александрина разказва:
"Извиках мъжа ми и взехме да се чудим какво да правим, защото нямаше с какво да го вземем. Взехме едно старо одеало, а кучето се навря в шипките. И аз след него, провирам се сред тях, то върви едва, едва, но растителността беше гъста и докато стигна до него, падна в близката канавка с вода до коленете. Тук вече ми се доплака."
Тъкмо са си помислили, че няма да успеят, но големите им сърца не им позволили да отминат безпомощното животинче. С помоща на съпруга си, Александрина успява да слезе в канавката и след известно гонене хванали малкото клетниче.
Историята обаче не приключва тук, тъй като у тях си имат голямо куче, което не би приело мъника.
" Набързо стъкмихме място, където да е на сухо и да не избяга. То беше толкова уплашено, че не смееше дори да яде, ако вижда някой от нас. Бито куче. Уплашено от хора. Помня първият път, в който ми се довери да стане и да хапне, докато съм на метър от него. Очите ми плувнаха, чудих се как е възможно някой да изхвърли тая душица и да я тормози така. И не вярвах, че някога ще стане куче от него."
За нейна огромна радост обаче, не се оказва права!
Още след месец дребното, наплашено куче започнало да се превръща в смело и любвеобилно животно. Тогава вече дошъл момента в които на Александрина й се наложило да му намери дом, в който да бъде достатъчно обичано и обгрижвано, тъй като тяхното куче все още не давало признаци, че желае нов питомец на негова територия. Притеснена от факта, че непородисти кученца прибрани от улицата трудно биват желани, тя се залавя леко скептично към задачата да му намери ново място. За щастие не след дълго момиче от Бургас (Надя) се свързва с Александрина в социалните мрежи.
"Те са от Бургас, ние - Варна. "Ще дойдем да го вземем", каза. Без да пита нищо, без претенции, запалиха колата с Вальо и дойдоха. Младо семейство, което даде шанс на клетничето, а той се превърна в огромно куче, голямо колкото техните сърца. Винаги ще сме им благодарни за тази добрина и вярвам, че ще им се върне. Здрави да сте, Вальо и Наде, вие сте най-големият късмет на Бари!"
Обаче това не е единствения щастлив край на тази история! Александрина с умиление разказва още:
" Бари..сякаш пък беше нашият, защото малко след това, аз забременях след близо година неуспешни опити. Благодарна съм, толкова благодарна, че думите не стигат! ❤"
Тази история определено предизвика сълзи в очите ни. Но от радост. Радост, че има такива хора. Радост, че доброто се връща. Желаем на Александрина и съпруга й да бъдат все така добри и сърцати хора и да възпитат същото и в техният наследник. Благодарим ви, че ви има!
Коментари
Добавете коментар