Дисплазията е резултат от неправилното формиране на тазобедрената става при растящото куче. Може да бъде двустранна или не. Развива се вследствие на твърде слабите мускули, връзки и ставна капсула, които я заобикалят. Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични и вероятно други фактори, меките тъкани около ставата се формират неправилно по време на растежа.
Рентгеновата снимка е единственият начин да се установи дали кучето има бедрена дисплазия. Добрата снимка изисква абсолютно неподвижно положение или, ако не сте в състояние да задържите кучето в такова положение – анестезия.
Стандартното положение е кучето да е легнало по гръб като задните крайници са отворени и изтегнати назад. Колената са извити навън. Внимавайте бедреното легенче да не е в наклонено положение.
Тазобедрената дисплазията си има степени ( А , B , C , D ) според това какво показва рентгеновата снимка.
При нормалното положение – феморалната главичка стои плътно в добре формираното легенче с минимално пространство между главата на фемура и гнездото. На снимката се вижда как топката на главата е почти напълно покрита от гнездото.
При леката форма на хип-дисплазия рентгеновата снимка показва умерена сублуксация (отваря се все по-голямо пространство в ставата) с отделена топка на феморалната глава от вдлъбнатината. Няма начин да се обърка с дегенеративен артрит.
При средната дисплазия бедрената глава едва е поставена в плиткото гнездо.
Артритните промени започват да се проявяват – това включва износване и изравняване на феморалната главичка, грубо излизане на ставната повърхност и начало на роненето на костите.
При тежката дисплазия главата на фемура е изцяло извън ставата и артритните изменения са явни.
Веднъж забелязан, артритът е необратимо състояние.Но дори и с артрит, някои кучета не куцат. Началото на куцането е непостоянно и някои кучета могат да преживеят голяма част от живота си с дисплазия, но без да куцат. Други започват да куцат още като бебета.
Според специалистите на OFA – рентгенова снимка на кученца на 4 месеца в 90% от случаите е вярна, при сравнение с такава снимка на кучето на възраст 24 месеца.
Друг метод за оценяване е разработен в Университета по ветеринарна медицина на Пенсилвания.
Според този метод ставната разхлабеност не се променя с годините и при този тест се прави снимка на състоянието на кучето на възраст 16 седмици. Използва се мярка за ставната разхлабеност, която може да бъде отмерена при бебетата.
Лечението е както медикаментозно, така и хирургическо. Медикаментозното включва ограничаване на движението и даване на аналгетици в съчетание с хондропротектори за облекчаване на болката и възпалението и за възстановяване на засегнатия хрущял. Важно е да упражнявате засегнатото куче на каишка и никога да не му позволявате да тича, скача или да играе докато не го заболи. Плуването е отличен начин да раздвижи цялата мускулна маса и гъвкавостта на ставите без свръхнапрежение на бедрото. Храненето с качествена храна (ЕУКАНУБА или Taste of the Wild) е подходящо за нормалното и пълноценно израстване на кучета от едри и гигантски породи .
Кученцата с наднормено тегло трябва да минат на ниско калорична диета.
Кой боледува от дисплазия?